Bulgarian English
Новите законови срокове за изпълнение на търговски сделки
Автор: адв. Малена Шейтанова, САК

През 2013г. бяха въведени няколко нови изисквания във връзка със сроковете за изпълнение и последиците при забавено изпълнение на търговски сделки.

Новата разпоредба на чл.303а, ал.1 от Търговския закон /ТЗ/ въведе изискването, че срокът за изпълнение на парично задължение не може да надвишава 60 дни.

Това изискване се въведе в съответствие с Директива 2011/7/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 16 февруари 2011 г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Изключение от това ограничение се допуска в случаите „когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина, ако това не представлява явна злоупотреба с интереса на кредитора и не накърнява добрите нрави.“.

За кои конкретни ситуации се има предвид изключението, тепърва предстои да бъде установено в бъдещата практика по прилагане на тази нова разпоредба. Директива 2011/7/ЕС сочи като конкретна хипотеза на изключение от правилото за 60-дневен срок на изпълнение, предоставянето на търговски кредит.

По българското законодателство не е уредено понятието „търговски кредит“. Тук пред скоба стоят няколко въпроса, като например, имат ли търговците право да предоставят кредити, без да са кредитни или финансови институции, на кого, в кои случаи и при какви условия. За да останем по темата, ще оставим този въпрос за разглеждане в отделна публикация на Consultissimo. За целите на тази публикация следва да приемем, че под „търговски кредит“, по смисъла на директивата, се има предвид предоставянето на заеми между търговци с определена търговска или инвестиционна цел, било под формата на отпуснати парични средства или под формата на разсрочено плащане на търговско задължение по договорен погасителен план.

Авторът на статията счита, че горните случаи, които се прилагат като обичайна практика, не са изключени или ограничени от действието на новата разпоредба чл. 303а, ал.1 от ТЗ.

Новата уредба по ТЗ предвижда също и специален срок за плащане в случаите, когато между страните не е уговорен срок. Съгласно чл.303а, ал.3 „Ако не е уговорен срок за плащане, паричното задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактура или на друга покана за плащане. Когато денят на получаване на фактурата или поканата за плащане не може да се установи или когато фактурата или поканата са получени преди получаване на стоката или услугата, срокът започва да тече от деня, следващ деня на получаване на стоката или услугата, независимо че фактурата или поканата за плащане са отпреди това.“. Това ново правило се явява нелогично предвид факта, че общата законова разпоредба гласи: „Ако задължението е без срок, кредиторът може да иска изпълнението му веднага.“ –чл.69 от ЗЗД. Иначе казано, в този случай ефектът на новата разпоредба удължава, вместо да скъсява срока за изпълнение при задължения с неопределен срок. Вместо предвиденото по ЗЗД, че задължението следва да се изпълни „веднага“ след покана, ТЗ въвежда допълнителен 14-дневен срок. Този законодателен подход е в известна степен трудно разбираем, предвид специфичната цел на Директива 2011/7/ЕС.

Новата уредба по ТЗ въвежда и краен срок за търговските продажби с уговорка за опитване и преглеждане. Съгласно новата разпоредба чл.303а, ал.4 „Срокът за преглеждане или приемане е 14 дни от получаване на стоката или услугата.“, като и в този случай е предвидена възможност за уговаряне на по-дълъг срок „когато това се налага от естеството на стоката или услугата или по друга важна причина.“.

Законът скъсява също и максималните срокове, които могат да се договарят при изпълнение на договор за обществена поръчка – съгласно чл.303а, ал.2 от ТЗ те не могат да надвишават 30, а в изключителни случаи – 60 дни.

Всички тези промени имат своето практическо приложение главно в две насоки – договорна и данъчна.

От гледна точка на договорната страна следва да се има предвид, че договарянето на срокове в нарушение на законовите максимални срокове ще има за последица недействителност на договорената клауза - чл.26, ал.1 от ЗЗД. Излиза, че всяка търговска сделка със срок на изпълнение над максимално допустимия от 60 дни, ще бъде недействителна в тази си част. Остава въпросът, къде отива законово гарантираната свобода на договарянето (чл.9 от ЗЗД)?

От гледна точка изискванията на данъчното законодателство, тези изменения пораждат съответни задължения за кредитора, в това число задължения за издаване на фактура и начисляване на ДДС в законовите срокове, както и осчетоводяване на прихода.

Специално внимание следва да обърнем и на новото правило по чл.309а от ТЗ, че при просрочие на парично задължение по търговска сделка, се дължи обезщетение в размер на законна лихва /както по досега действащата уредба/, както и

обезщетение за разноски за събиране на вземането в размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана. 

Съгласно чл.309а, ал.2, когато е уговорено разсрочено плащане, обезщетенията се дължат съответно за забавените вноски.

В резултат на това следва, че във всеки случай, в който е налице просрочие в плащането, длъжникът ще дължи съответно лихва и разноски в размер от 80лв.

Тук също възникват няколко въпроса: Следва ли да са извършени някакви действия по събиране на задължението, за да е дължимо това законово определено обезщетение за разноски по изпълнението? Ако размерът на разноските е под законовия минимум от 80лв., пак ли дължи цялата сумата от 80лв.? Какъв е данъчният ефект от прилагането на тази разпоредба за кредитора? Възниква ли във всеки случай на забавено плащане по търговска сделка едно допълнително вземане в размер на 80 лв., което следва да бъде отчетено като приход за кредитора? Следва ли да се начислява ДДС върху този законово определен размер на разноски за събиране и какъв характер има това плащане – обезщетително или санкционно?

Всичко това са въпроси от съществено значение за участниците в търговския оборот, на които настоящата редакция на закона не дава ясен и изчерпателен отговор. Целта за ускорена събираемост и намаляване на междуфирмената задлъжнялост, е житейски и икономически оправдана. Но като че ли и този път средствата за нейното постигане на законодателно равнище поставят още повече затруднения и неизвестни.

© адв. Малена Шейтанова, 2013

__________________________________________________________________

Настоящата статия е с обща информационна насоченост. Тя не следва да бъде разглеждана или използвана като консултация или становище по конкретен случай. Използването на целия или част от публикувания материал е допустимо само за некомерсиални цели и при посочване на автора и източника.

СТАТИИ

ОБРАЗЦИ

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

 
“Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обхваща света.”

Алберт Айнщайн