Bulgarian English
10 причини защо трябва проверим преди да подпишем

При нас е обичайно да се търси правна помощ едва при вече възникнал проблем, вместо да се вземат превантивни мерки за избягването му. Мнозина могат да кажат, че това е погрешно, лишено от логика, дори, но в реалността не винаги има логични отговори.

Ежедневно хората подписват договори, които: а) не са прочели или разбрали изцяло или б) са изготвили самостоятелно, без професионална помощ.

Често договорът се оприличава на онази „хартийка“, на която трябва да „драснем един подпис“, просто за да „оформим формалностите“, а нещата после ще станат както сме се разбрали.

Уви, нещата твърде рядко се случват така. Договореното е със сила на закон за страните по договора /чл.20а от ЗЗД/, а грешките поради неопитност или незапознатост, не са извинени, нито безплатни.

Ето някои от най–често срещаните причини за това:

  1. Неравноправни клаузи. Най–общо това са текстове, които  съществено  облагодетелстват едната страна за сметка на ощетяване на другата страна. Това е най–типичното изкривяване в договорните отношения, при което може да се стигне до ситуация, в която едната страна има само права, а другата - само задължения.
  1. Противоречие със закона. В тези случаи законът предвижда нищожност на съответната договореност. Иначе казано, все едно договорка не съществува. Договорените права и задължения не са защитими по съдебен ред, но създават илюзия за дължимо поведение.
  1. Повърхностна уредба. Повечето т.нар. „типови“ договори дават базова рамка на отношенията, но рядко предвиждат ясно разписани механизми за защита в проблемна ситуация.

Пример:  Г. е изпълнител по договор за услуга. Договорът предвижда, че приемането на работата се установява с двустранно подписан приемо-предавателен протокол, основание за изплащане на възнаграждението.  Г. е изпълнил възложеното в срок.

Въпрос: Възложителят не се явява да подпише протокола - какво следва?

Отговор: Ако договорът не предвижда специалната клауза за този случай – Г. ще трябва да доказва пред съда дали е изпълнил, как и кога.

 

  1. Дублиране на законови текстове. Това е типично за така наречените „типови договори“, „сламки“, „бланки“ и всякакъв вид образци на договори, прилагани в практиката. Някои от тях се намират свободно в интернет, други са в различни платени информационни системи.

Характерно за всички тях е, че съдържанието им преразказва дословно приложимите разпоредби на закона, които се прилагат, без да има нужда да се договарят. Ето защо този тип договори могат да се обобщи така-има форма, няма съдържание.

 

  1. Разминаване между устна и писмена уговорка. Може би най – типичният пример за случаите, в които човек доверчиво подписва, без да се е запознал или без да има познанията да разбере изцяло какво подписва. Особено груба практика при сключване на договори с потребители, но също често срещана при някои търговци и частни лица. Най – често засегнатите разбират грешката чак когато договорът вече е подписан, но нещо в условията не съответства на това, което е било заявено устно при сключването му.
  1. Липса на представителна власт на лицето, с което се договаря. Най – общо, това са случаите, в които договарящият за едната страна не е лице, което има право валидно да поеме права и задължения за този, когото представлява. Това са случаите на пълномощници без (валидно) пълномощно, лица, представляващи търговци, организации или органи на власт, които нямат представителни правомощия, недееспособни лица. Резултатът в тези случаи е, че договорът не поражда действие изобщо или породеното действие може да бъде оспорено от лицето, което не е представлявано без валидна представителна власт.
  1. Скрити злоупотреби.  За съжаление това е особено често срещана практика, която се прилага както по отношение на потребители, така и по отношение на търговци и други субекти. Липсата на детайлно  познание на закона често може и се  използва недобросъвестно с цел налагане на скрити неравноправни клаузи. Дори внимателният прочит да улови явните неравноправни клаузи /споменатото по т.1 по – горе/, понякога употребата на дума или израз може да представлява препратка към закон,  която обезсмисля цял раздел разписани задължения, които насрещната страна привидно е приела. Ето защо ще се спрем малко по-детйлно на този въпрос.

 

Да вземем за пример, че Г. иска да застрахова имота си срещу пожар. Общите условия, които му се предлагат за подпис, съдържат условие, че в случай на пожар не се изплаща обезщетение, ако пожарът е причинен умишлено от трето лице /умишен палеж/, освен ако е имотът е застрахован допълнително  за вандализъм. Няколко параграфа по-надолу,  по отношение „вандализъм“ се съдържа запис, че обезщетение се изплаща само когато деянието, поради своята ниска обществена опасност, не се квалифицира като престъпление.

 

В този случай Г. е твърде вероятно да склони без възражения и със спокойствието, че е защитен имуществено в случай че някой подпали имота му. Посочените примерни условия, обаче, предвид няколко изрични текста на НК, може да се опишат кратко и съвсем разбираемо така:  „В случай на умишлен палеж обезщетение по застраховката ще се дължи, когато застрахованият Г. донесе цвете от луната.

  1. Грешки и неясноти. Това е често срещано при сключваните „самоделни договори“, а понякога дори не само при тях. Законът гласи, че При тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на страните. /чл.20 от ЗЗД/ - тази разпоредба е приложима от съда за преодоляване на технически грешки, пропуски и неясноти. Практиката познава и случаи, в които установяването на действителната воля на страните е силно затруднено или невъзможно.
  1. Липса на форма. Въпреки че е статистически по–рядко срещан, този е също сред пороците, водещи до нищожност на договорите /изложението по т.2 по – горе/.
  2. Неопитност. Това обхваща по – голямата част от предните 9 причини. Под „неопитност“ се има предвид не само общожитейска, но и тясно  в сферата на правото, гражданския процес и техниката при изготвяне на договори. Водещо и съществено при съставянето, съответно преценката на вече изготвен договор, е да се предвидят най – основните рискове, които трябва да бъдат избегнати. А това умение се развива в практиката

Общото между всички тези случаи е, че отстраняването на вече възникналите неблагоприятни резултати от сключени неизгодни договори, е най-често по – трудно, по-неефективно и свързано със значително повече разходи.

©

 

__________________________________________________________________

Настоящата статия е с обща информационна насоченост. Тя не следва да бъде разглеждана или използвана като консултация или съвет по конкретен случай. Използването на целия или част от публикувания материал е допустимо само за некомерсиални цели и при посочване на автора и източника.

СТАТИИ

ОБРАЗЦИ

ПОЛЕЗНИ ВРЪЗКИ

ТЕРМИНОЛОГИЧЕН РЕЧНИК

 
“Въображението е по-важно от знанието. Знанието е ограничено. Въображението обхваща света.”

Алберт Айнщайн