Автор: адв. Малена Шейтанова, САК
Често задавани въпроси при запечатване на търговски обект
Запечатване на търговски обект от НАП е принудителна мярка, с която на дадено предприятие се забранява достъп, експлоатация и извършване на дейност в търговски обект за срок до 30 дни. Най-чест обект на запечатване са магазини, бензиностанции, ресторанти и заведения за хранене. Обект на запечатване потенциално могат да бъдат и всякакви други търговски обекти ( § 1., т. 41 от ЗДДС), когато дейността налага използването на електронни фискални устройства или софтуер за управление на продажбите (СУПТО).
КОГА СЕ НАЛАГА ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ?
Основанията за запечатване са предвидени в чл. 186, ал.1 от ЗДДС и обхваща случаите на констатирани нарушения във фискалното отчитане на продажби на стоки и услуги и задължителното предаване на данни чрез непрекъсната електронна връзка към НАП.
ЗАЩО СЕ НАЛАГА ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ?
Запечатването е принудителна административна мярка, а не наказание (санкция) за извършено нарушение. Принудителната мярка се налага паралелно и отделно от налаганата глоба/наказание, като нейната цел е предвидена в закона: „предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях“ (чл. 22 от ЗАНН). Съобразяването на тази цел е основание за законосъобразност на всяка принудителна мярка.
Отделно от мярката запечатване, органът може да наложи и санкция/глоба в предвидения законов размер. Това се случва в отделно производство, което подлежи на обжалване и контрол, отделно и независимо от заповедта за запечатване.
КАКВА Е ПРОЦЕДУРАТА?
Запечатване на търговски обект се извършва при влязла в сила Заповед за налагане на принудителна административна мярка– запечатване на търговски обект / Заповед за запечатване / или с допуснато предварително изпълнение на запечатването по реда на чл. 188 от ЗДДС. Заповедта за запечатване влиза в сила, когато не е била обжалвана в срок, или когато обжалването не доведе до отмяна на заповедта.
Процедурата по издаване на заповед за запечатване, накратко, изглежда така:
Първо, извършва се проверка в обекта. Причините за проверка може да са както случайни, така и специално таргетирани. Извършената проверка се документира с Протокол за проверка издаден от проверяващите органи по образец.
Второ, когато проверяващият орган установи нарушение, той е длъжен да издаде и връчи на лицето Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/. Изаването на АУАН трябва да предхожда заповедта за запечатването. Приема се и едновременното издаване.
Трето, запечатването се налага със Заповед за запечатване, която посочва основанието, срока на запечатване, датата, на която ще се извърши запечатване, както и излага мотиви за определения срок на запечатване. Когато заповедта влезе в сила (виж по-горе) или бъде допуснато предварителното ѝ изпълнение, обектът подлежи на опразване и запечатване. На видимо място се поставя емблематичния знак за извършено запечатване:
ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ СРЕЩУ ТРЕТО ЛИЦЕ?
Запечатването се налага за конкретен търговски обект, независимо дали към момента на запечатване този търговски обект се стопанисва от същото лице-нарушител (адресата на заповедта), или от трето лице (чл. 187, ал. 1 от ЗДДС). Целта на тази разпоредба е да се избегне заобикалянето на наложено запечатване чрез привидна смяна. Ето защо собственици и нови ползватели на търговски обекти следва да проверяват информацията на сайта на НАП за обекти, подлежащи на запечатване.
Преди ефективното запечатване, търговският обект се опразва за сметка на лицето, под чиито контрол се намира обекта в този момент. При наложено запечатване, на обекта се поставят съответни обозначителни знаци.
ОЩЕ СЛЕД ПРОВЕРКАТА НА ОБЕКТА Е ПОСТАВЕНО СЪОБЩЕНИЕ ЗА ЗАПЕЧАТВАНЕ. ДОПУСТИМО ЛИ Е?
Формалното основание за това обявление е чл. 187, ал. 1 от ЗДДС; „Счита се, че лицето знае, когато на обекта е поставено трайно закрепено съобщение за запечатването и/или информацията за подлежащия на запечатване търговски обект и неговото местонахождение е оповестена на интернет страницата на приходната администрация.
Това оповестяване е от значение, когато предстоящото запечатване ще се извърши срещу трето лице – собственик или нов обитател на търговския обект.
Авторът е на мнение, че поставянето на съобщения за запечатване, както и включването в списъка подлежащи на запечатване обекти е допустимо след влизане в сила на заповедта – а не преди това.
ЗАЩИТАТА СРЕЩУ ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ
не започва с обжалването на издадената заповед, а още в рамките на процедурата по установяване на нарушението. Защитата в хода на издаването и получаването на АУАН, е ключова стъпка в защитата при по-нататъшни санкционни и ограничителни действия.
Освен обжалването, лицето може да иска предсрочно отпечатване. Това е допустимо само в случай че за същото нарушение е наложеная и наказателна санкция и тя е доброволно платена. Доброволното плащане на наложена санкция не лишава лицето от право да обжалва нито санкцията, нито мярката.
В ОБОБЩЕНИЕ:
Запечатването на търговски обект е драстична, но законоустановена принуда. Нейните последици най-често надхвърлят последствията на всяка наказателна санкция/глоба, макар, според легалната си същност, да не е с характер на наказание. При запечатване, последиците са в няколко насоки едновременно.
Първо, това са разходи за опразване на стока и складирането ѝ – само на това ниво, щетите могат да възлязат на стотици хиляди левове.
Второ, това са загубите от нереализиран оборот за периода на запечатване при запазване на същите постоянни разходи за поддръжка на обекта, включително персонал, наеми и др.
Трето, това е потенциалната загубата на търговска репутация и клиентела.
Четвърто, това е рискът от възникване на отговорност към трети лица вследствие неизпълнение на договори и доставки.
Ето защо към темата трябва да се подхожда с нужната отговорност и информираност. Превенцията на нарушения е най-добрата защита.
ПОВЕЧЕ ПО ТЕМАТА:
Адв. Шейтанова е адвокат по данъчно право със специализиран опит и успешна практика в отмяната на незаконосъобразно запечатване на търговски обекти. Препоръчва като пълноценна защита, своевременната комплексна превенция, гарантираща осъществяване на дейността в съответствие със законовите изисквания и недопускане на нарушения, както и навременното търсене на правна помощ и застъпничество при необходимост.
Повече информация при интерес от съдействие тук.
© адв. Малена Шейтанова, 2022
__________________________________________________________________
Настоящата статия е с обща информационна насоченост и е относима към законодателството и практиката към датата на публикуване. Тази статия не следва да бъде разглеждана или използвана като консултация или становище по конкретен случай. Използването на материали и извадки от публикуването съдържание се допуска за некомерсиални цели и с посочване на автора и източника.
