От 2006г. датира действащият в момента Закон за търговския регистър (ЗТР), който въведе единна информационна система на вписванe, обявяване и удостоверяване на обстоятелства относно търговци.
Търговският регистър въведе идентификация на търговците чрез единен идентификационен код (ЕИК), който замести действащия преди БУЛСТАТ номер за търговци. Наличието на ЕИК дава възможност за общодостъпен, свободен и безплатен достъп до цялата актуална публична информация за търговеца, която може да се намери на сайта на търговски регистър – http://www.brra.bg.
Изграждането и обслужването на тази система струва на българския данъкоплатец десетки милиони левове.
И тук възниква логичният въпрос,
за какво беше създаден единният търговски регистър и каква е ползата от него?
Отговорите са няколко и се съдържат дословно в ЗТР. Фокусът на настоящата статия е върху достъпа до информация, а това ще рече:
- Първо, доверие в търговския регистър – „Трети добросъвестни лица могат да се позовават на вписването, както и на обявяването, дори ако вписаното обстоятелство, съответно обявеният акт, не съществува. Невписаните обстоятелства се смятат несъществуващи за третите добросъвестни лица. “ – гласи чл.10 от ЗТР. Това ще рече, че данните, публикувани в търговски регистър и достъни на адрес http://www.brra.bg, се считат достоверни и обвързващи за всички. Ето защо проверката по ЕИК в търговски регистър е достатъчна е за установяването на всички достоверни данни за правната идентификация на търговец или търговско дружество, включително относно неговия статут, представителство и управление;
- Второ, служебно вписване на всички подлежащи на публикуване актове на съда и други държавни органи и частни съдебни изпълнители – „В случаите, предвидени със закон, вписване, заличаване и обявяване се извършват незабавно въз основа на акт на съда, на друг държавен орган и на частен съдебен изпълнител. В тези случаи актът се изпраща на агенцията служебно.“ – гласи чл.14 от ЗТР. Това означава, че всички промени относно търговеца, които подлежат на оповестяване, се публикуват служебно. Това се отнася за обстоятелства като несъстоятелност (още молбата за откриване на производство по несъстоятелност подлежи на обявяване в търговския регистър, поради което се счита известна за всички трети лица от публикуването), прекратяване на дружество, заличаване на търговец и всички останали случаи, които са предвидени по закон;
- Трето, забрана за държавата, банките и лицата, изпълняващи публични функции да изискват представяне на допълнителни доказателства относно данните и документите, вписани в търговския регистър. „Ако е посочен ЕИК, съдът, държавните органи, органите на местното самоуправление и местната администрация и лицата, на които е възложено упражняването на публична функция, организации, предоставящи обществени услуги, включително банките нямат право да изискват доказването на обстоятелства, вписани в търговския регистър, и представянето на актове, обявени в търговския регистър.“ – гласи чл.23, ал.4 от ЗТР. Въпреки че това изискване действа от май 2008г. до момента, държавата, общините и банките рядко се считат обвързани от него. Масова практика при държавни и общински органи е, да се изисква актуално състояние на хартиен носител при извършването на рутинни административни услуги и процедури. Изискванията варират. Едни ведомства се задоволяват с хартиена разпечатка от сайта на търговски регистър (което няма правна стойност на официален документ, а единствено спестява „ровенето“ в сайта на търговски регистър за съответния служител на гише). Други държат на традиционния официален документ – „Удостоверение за актуално състояние“, издаден от Агенция по вписванията, издаден с подпис и печат. Това, естествено, струва допълнителни и изцяло неоправдани разходи на време и средства за търговеца. И двата случая са еднакво в нарушение на закона. Аналогична практика може да се срещне и при някои банки у нас, където извършването на редица финансови операции, включително откриване, закриване на фирмени сметки, кандидатстване за кредити и други действия, се съпровожда със същото изискване за представяне на актуално състояние на хартиен носител.
Друго масово разпространено и незаконосъобразно изискване у нас е поставянето на фирмен печат. Макар въпросът с употребата на печати на търговци и търговски дружества да заслужава отделно разглеждане, следва да се отбележи следното – по бългрския закон фирменият печат няма правна стойност, нито самостоятелно правно значение, нито отношение към действителността на сделките, сключвани от търговци. Употребата му е наложена от една трайно установена търговска практика (обичай), която се е установила донякъде по аналогия с употребата на държавния печат, печата на държавни ведомства, нотариуси и други органи, изпълняващи публични функции – каквито търговските дружества априори нямат. Фирменият печат не е реквизит на търговеца, подлежащ на публикуване в търговски регистър – нито дори търговецът е длъжен по закон да има печат. В момента издаването и употребата на фирмен печат не е уредено законодателно. Затова всеки може да доставя и поръчва фирмени печати със съдържание по свой избор – също както визитните картички. Добре е да ги имате. Но редно ли е да ви бъде отказано обслужване на собствените ви сметки, защото не си носите визитната картичка?..
Как се стига до тези порочни практики, в крайна сметка?
Отговорът не е един. Най-често се използва незнанието и неинформираността на хората. Но дори да отстоява правата си, отговорът, който един редови търговец вероятно ще получи на гише, варира между: „Това са наши вътрешни правила“, „Аз не съм адвокат и не боравя със закони“ или „ Ние не работим с интернет“…
Описаното има особено актуална приложимост и при провеждането на процедури за възлагане на обществени поръчки, където възложителите са основно лица по чл.23, ал.4 от ЗТР.
ЗОП гласи, че при подписване на договора за обществена поръчка участникът, определен за изпълнител, е длъжен да представи документи от съответните компетентни органи за удостоверяване липсата на обявяване в несъстоятелност и ликвидация (чл.47 ал.1, т.2 и т.3 и чл.47, ал.10 от ЗОП). И въпреки че следващата ал.11 от чл.47 от ЗОП излиза от положение с текста „Възложителите, за които се прилага чл. 23, ал. 4 от Закона за търговския регистър, не могат да изискват представяне на документите по ал. 10, когато те се отнасят за обстоятелствата, вписани в търговския регистър.“, надали практиката познава и един възложител по ЗОП, който да обръща внимание на този текст.
Нещо повече – масова практика е, при провеждането на обществена поръчка да се изисква представяне на „актуално състояние“към офертата за участие, макар ЗОП да гласи, че се представя „копие от документа за регистрация или единен идентификационен код съгласно чл. 23 от Закона за търговския регистър, когато участникът е юридическо лице или едноличен търговец“ (чл.56, ал.1, т.1 от ЗОП).
Излишно е да споменаваме, че непредставянето на изискани в обявлението за обществена поръчка документи е формално основание за отстраняване на участника. Съвсем отделен въпрос е, дали отстраняване, извършено единствено на основание липса на документ, който възложителят няма право да изисква на основание чл.23, ал.4 от ЗТР, ще бъде прието за неправилно и отменено от съда. Това е въпрос на конкретика във всеки отделен случай.
В резюме:
Въвеждането на единен търговски регистър с безплатна и общодостъпна база данни имаше за цел улесняването на достъпа до информация за всички настоящи и потенциални контрагенти на търговците, от една страна и от друга страна улесняване легитимацията на търговските субекти, спестяването на време и разходи за издаването на официални документи относно обстоятелствата, подлежащи на вписване.
Тази цел все още не е намерила своята практическа реализация въпреки наличието на изчерпателна законова уредба. Няма значение колко и какви закони се приемат, защото те остават мъртъв текст върху хартия, дотогава, докато заинтересованите лица сами не предизвикат тяхното спазване. Малко известен е фактът, че длъжностно лице, което в нарушение на чл.23, ал.4, изиска представянето на актуално състояние, дружествен договор, годишен финансов отчет, удостоверение за отсъствие на производство по ликвидация и несъстоятелност или доказването на друго обстоятелство, което подлежи на публикуване в търговски регистър, подлежи лично на глоба.
Досещате се какъв е процентът на случаите, в които някога е започвана процедура за налагане на санкция на длъжностно лице по този ред, нали?
©
____________________________________________________
Настоящата статия е с обща информационна насоченост. Тя не следва да бъде разглеждана или използвана като консултация или съвет по конкретен случай. Използването на целия или част от публикувания материал в допустимо при посочване на автора и източника.