юни 28, 2022 consult-admin

Отговорност на управляващите за плащане на чужди задължения по чл. 19 от ДОПК

Автор: адв. Малена Шейтанова, САК

 

Malena Sheitanova

 

По общо правило,  юридическите лица (търговски дружества и нестопански организации) отговарят самостоятелно за своите финансови задължения и тази отговорност не се простира върху личната сфера на техните управляващи и собственици. Това правило има своите редица  изключения. Тук ще се спрем конкретно на отговорността на управляващите за данъчни и осигурителни задължения на управляваното от тях юридическо лице.

 

Тази отговорност на трето лице е предвидена по чл. 19 от ДОПК и съществува от 2005 г. насам. През 2017 г. нейният обхват, а също така и кръгът на отговорни лицата, беше разширен значително.

ЧИИ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ВКЛЮЧВА ОТГОВОРНОСТТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ?

=> В настоящата си редакция законът ангажира отговорност на управляващите „задължени юридически лица“. Това включва всички търговски дружества и юридически лица с нестопанска цел (НПО). Извън обхвата на разпоредбата са управляващите консорциум, доколкото той не е юридическо лице.

КОГА ВЪЗНИКВА ОТГОВОРНОСТТА НА УПРАВЛЯВАЩИТЕ?

За да възникне отговорността по чл. 19 за чужди задължения, трябва да са налице няколко условия:

  • Първо, наличието на безспорно установени и неизплатени от юридическото лице – длъжник задължения за данъци и осигуровки;
  • Второ, неизплатените задължения да са станали несъбираеми от имуществото на юридическото лице – длъжник;
  • Трето, настъпилата несъбираемост да е следствие от конкретно виновно, съзнателно и недобросъвестно действие на някое от лицата, ангажирани в управлението на юридическото лице – длъжник.

 КОЙ МОЖЕ ДА БЪДЕ ЛИЧНО ОТГОВОРЕН?

Кръгът потенциално отговорни лица е максимално широк и включва всички лица с управителни правомощия за организацията-длъжник съгласно данните по регистрация, без да се ограничава до този кръг. Целта на този законодателен подход е, най-общо, да се стигне до онова лице, което реално е взимало или привеждало в действие решенията, довели до несъбираемост на публичните задължения. Съответно, именно това лице да понесе и отговорността.

  • На първо място, кръгът на отговорни лица включва всички вписани управители и лица с представителна власт по регистрация: управител, член на орган на управление, прокурист (чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК).
  • На следващо, това са лицата, имащи членство във върховните органи на управление и вземане на решения: всички съдружници, акционери и собственици на капитала. Тяхната отговорност възниква по повод конкретни действия по недобросъвестно прехвърляне собствеността върху притежаваните дялове или гласуването на конкретни решения (чл. 19, ал. 3, 5 и ал. 5 от ДОПК).
  • На последно място, това са: търговски представител, търговски пълномощници, лицата, действали в скрито съучастие, също и всяко трето лице, извършвало фактическо управление, със или без съответно пълномощно (чл. 19, ал. 1, ал. 8 и ал. 12 от ДОПК).

Последната категория отговорни лица налага следните уточнения:

Така, по законова дефиниция (чл. 26, ал. 1 от ТЗ) Търговски пълномощник е: „лице, упълномощено от търговец да извършва посочените в пълномощното действия срещу възнаграждение.“

Чл. 19, ал. 12 от ДОПК изключва необходимостта от дължимо в полза на пълномощника възнаграждение: „За търговски пълномощник се смята и всяко лице, което изпълнява условията на чл. 26 от Търговския закон, с изключение на изискването да получава възнаграждение“.

 

Нещо повече, изключва се и необходимостта от въобще наличието на изрично пълномощие: лицата, действащи без представителна власт (без пълномощие), когато техните действия са потвърдени от дружеството-длъжник, също влизат в кръга отговорни лица.

КАК ИЗГЛЕЖДА ТОВА НА ПРАКТИКА?

 ХХ ЕООД има вписан собственик и управител – лицето Y, но действителното управление и контрол държи лицето Z, което не фигурира никъде официално. Най-често това се случва, като Y издава „общо пълномощно“ в полза на Z, така че  Z сам да управлява (първата хипотеза на чл. 19, ал. 12 от ДОПК).

Втора хипотеза – Z предпочита да не се появява и като пълномощник в търговската документация на дружеството ХХ ЕООД. За целта Z разписва документи „със запетайка“, без да прилага пълномощно, или пък директно използва електронния подпис (КЕП), издаден на дружеството и вписания управител.

Компенсацията на именно такива действия и практики на трети лица, когато те имат за резултат и ощетяване на фиска, е заложената законова цел в случая.

Обратно, значи ли коментирания по-горе законов текст, че

ВСЯКО ЕДНО ЛИЦЕ, УПЪЛНОМОЩЕНО ОТ ТЪРГОВСКО ДРУЖЕСТВО ДА ИЗВЪРШВА НЯКАКВИ ДЕЙСТВИЯ,

може, при определени обстоятелства, да се окаже длъжник по неплатените дължими суми на дружеството-упълномощител към фиска?

Отговорът на този въпрос е съществен, тъй като всяка реална стопанска дейност налага регулярно извършването на различни операции по пълномощие. Пълномощниците могат да са всякакви трети лица – служители, външни доставчици, включително счетоводни къщи.

Формалният отговор на зададения въпрос, е да, може. Законовата дефиниция не изключва подобен развой, но при съществени уточнения:

  • Първо, активно противоправно поведение на пълномощника, изразяващо се в:

„Укриване на факти и обстоятелства, които е бил длъжен да съобщи пред органа по приходите и вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения“.

Наред с различни хипотези, на първо място тук са обхванати случаите на неизпълнение задължение за предоставяне на информация в хода на принудителното изпълнение по чл. 212, ал. 1 от ДОПК. („Всички лица, държавни и общински органи, които разполагат със сведения за доходи, имущество или активи на длъжника, са длъжни по писмено искане на публичния изпълнител да предоставят информацията или данните, с които разполагат, в 7-дневен срок от получаването му.“).

ИЛИ

  • „Недобросъвестно извършване на плащане, представляващо скрито разпределение на печалба или дивидент, сключване на безвъзмездна или очевидно неизгодна сделка с имущество на дружеството-длъжник или обременяването му с тежести – когато това е станало причина да не бъдат погасени задълженията към фиска“.

 

  • Законът също така съдържа легална дефиниция на понятието „Недобросъвестност“ (чл. 19, ал. 10 и ал. 11 от ДОПК).

 

Всички изложени основания за търговски представител са относими за ангажиране отговорност на управляващите, мажоритарните съдружници и акционери.

 

  • На последно място и по отношение квалифицирането на едно лице като „търговски представител“ с оглед дадената широка дефиниция, авторът счита, че специфичната цел на закона винаги следва да и ще бъде взета предвид. А тази цел на закона, както бе коментирано по-горе е, да бъде ефективно ангажирана отговорността на реално управляващите дружеството лица, а не на всяко произволно лице, извършило някога действие по пълномощие за дружество.

 

НЯКОЛКО ДОПЪЛНИТЕЛНИ СЪЩЕСТВЕНИ ПРИЗНАЦИ НА ОТГОВОРНОСТТА ПО ЧЛ. 19 ОТ ДОПК:

  • Личната отговорност на частните лица за чужди данъчно-осигурителни задължения, е винаги субсидиарна (чл. 20 от ДОПК), а не солидарна. Това ще рече, че тази отговорност възниква когато са налице всички предвидени законови основания за това И изпълнението е било насочено ПЪРВО срещу имуществото на дружеството-длъжник. Субсидиарната отговорност не може да възникне въз основа хипотеза или предположение на публичния изпълнител или ревизиращия орган – и в това съдебната практика е категорична. (Р.№ 10929 от 12.07.2019 г. по адм. д. № 5156 / 2019 на ВАС; Р № 3822/2022 г. по адм. д. № 2996/2020 г.).

 

  • Личната отговорност по чл. 19 се реализира с Ревизионен акт. Това производство се състои от няколко фази, всяка една от които дава на ревизираното лице законовото право да организира възражения или обжалва. Общо това се заключва до четири главни етапа: 1. Фаза на възражения срещу издаден ревизионен доклад (предварителна фаза); 2. Фаза на обжалване на издаден ревизионен акт по административен ред пред ОДОП на НАП (задължителна фаза за достъп до следващата), и 3. Съдебна фаза а обжалване на ревизионния акт в частта, в която е потвърден от ОДОП на НАП – пред две съдебни инстанции.

 

  • Издаващия Ревизионния акт орган на приходната администрация носи тежестта да докаже всички елементи, формиращи възникване отговорността за чужди задължения. Установяването размера на задължението следва да предхожда ревизионния акт за ангажиране отговорността за чужди задължения. Само претенции за безспорно установени данъчни и осигурителни задължения подлежат на насочване към плащане от трето лице при условията на чл. 19 от ДОПК.
  • Отговорността по чл. 19 на трето лице обхваща главното задължение и натрупаната лихва (Тълкувателно решение № 5/2021 г. на ВАС по ТД № 7/2019 г.).

 

В РЕЗЮМЕ ОТ ИЗЛОЖЕНОТО:

Макар отговорността на трето лице по чл. 19 от ДОПК  да се възприема като изключение от правилото на ограничена отговорност на капиталовите търговски дружества и техните собственици, авторът на това изложение не споделя това виждане. Нещо повече. Тази отговорност, по същество, представлява компенсация за нанесени имуществени вреди на фиска вледствие собствено, виновно и противоправно поведение.

Съществената част от хипотезите на чл. 19 доразвиват фактическия състав на непозволено увреждане / граждански деликт, предвиден общо в гражданския закон (чл. 45 от ЗЗД и сл.), а в други случаи – на престъпления (в т.ч. умишлен или непредпазлив банкрут – чл. 227 в – чл. 227д от НК).

Ето защо личната отговорност на управляващите при доказан деликт/ престъпление може да бъде реализирана и в други случаи спрямо кредитори-частни лица.

 

Широкият кръг лица и хипотези на отговорност на управляващите по чл. 19 от ДОПК нерядко водят до превратно и изопачено прилагане на закона и насочване претенцията към лица, чиято отговорност не е възникнала; не е и не би могла да бъде доказана. В една част от тези случаи това води до съдебната отмяна на издадените ревизионни актове.

 

Адвокат Малена Шейтанова е адвокат по данъчно право със специализиран опит и значителна успешна практика в съдебната отмяна на  незаконосъобразни актове на данъчната администрация, сред които и ревизионен акт със значителен интерес за начисляване на задължения срещу трето лице по реда на чл. 19 от ДОПК.

Повече информация при интерес от съдействие  тук.

Повече информация за отговорността на съдружници/собственици на капитала на ООД при прехвърляне на дялове, четете в следващи статии на Consultissimo по темата.

© адв. Малена Шейтанова, 2022

________________________

 

Предишни статии в категорията:

ОТМЯНА НА ЗАПЕЧАТВАНЕ ОТ НАП

ЗАПЕЧАТВАНЕ НА ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ ОТ НАП

ДДС регистрация при свързаност: какво е новото?

_______________________

 

Настоящата статия е с обща информационна насоченост и е относима към законодателството и практиката към датата на публикуване. Тази статия не следва да бъде разглеждана или използвана като консултация или становище по конкретен случай. Използването на материали и извадки от публикуването съдържание се допуска за некомерсиални цели и с посочване на автора и източника.

 

 

 

 

 

, , , ,