Нарастващата бедност и задълбочаващата се фирмена задлъжнялост все по-здраво затварят порочния кръг около затруднената събираемост на вземания. Честите затруднения в постигането на бърза и ефективна събираемост затормозяват търговските обороти и стават причина за така наречената „верижна задлъжнялост“. При нея невъзможността на един кредитор да реализира вземанията си, превръща самия него в неизряден длъжник към неговите кредитори.
Негативният ефект от всичко това води след себе си купища съдебни дела, чиието количество затруднява допълнително разглеждането и решаването им в рамките на разумни срокове.
Порочният кръг на задлъжнялост възражда прибягването до порочни средства за справяне с нея. Не са рядкост случаите, в които кредитори възприемат разнообразни „алтернативни методи“, които нерядко прекрачват границата на „сивото“, връщайки част от бизнеса до средствата, използвани в началото на 90-те.
В крайна сметка ситуацията със събиране на вземания винаги опира до въпроса: „Защо длъжникът не плаща?“.
А отговорът най-често съдържа една от следните причини:
Една част от длъжниците са забравили или отложили плащането.
Те знаят че дължат и принципно възнамеряват да платят. Но забавят плащането, било по технически или организационни причини, било заради липса на стриктност или временни затруднения. Тук можем да причислим до 25% от случаите.
Следващата група са длъжниците, които не плащат поради сериозен финансов недостиг. Те знаят че дължат и не оспорват, че дължат, но не могат да платят в момента. Не веднага или със сигурност не наведнъж. Дали финансовият недостиг в случая ще бъде временен или траен и дали прибягването до принудителни средства е правилното решение в случая? Дали търсенето на средства за доброволно и извънсъдебно изпълнение си заслужават чакането, усилията и риска? Дали спестяването на разноски си заслужава отстъпки във времето или в размера на просроченото задължение? Това са само част от въпросите, които намират различен отговор във всеки отделен случай.
Към тази група за момента се отнасят до 40% от неизрядните длъжници.
Има една част длъжници, които оспорват вземането и са готови на съдебна битка. Те смятат, че не дължат или допускат, че кредиторът не може да докаже вземането си. Очевидно е, че тук трудно може да бъде избегната съдебната фаза. Такива са от 15 до 20% от случаите.
Финалните 15 до 20% са несъбираеми вземания – такива, при които длъжникът няма имущество, с което да покрие задълженията си, както и вземания, които са недоказуеми или които са отхвърлени с влязло в сила съдебно или арбитражно решение. Вземанията към търговци в несъстоятелност доста често се причисляват също към тази група.
Няма инструмент или метод, който да може да се нарече „универсално добър“ или „универсално лош“. Има ефективни и неефективни методи спрямо конкретен случай, конкретно задължение и конкретен длъжник.
Механичното прилагане на еднакъв модел спрямо всички просрочени вземания и длъжници, ще бъде еднакво неефективен за кредитора. В едни случаи това ще го тласне към излишни разходи на време и средства, а в други случаи ще постави на риск или въобще направи невъзможно събирането на вземането му. В практиката съществува и негативният сценарий, при който кредиторът ще разбере, че осъденият длъжник няма достатъчно имущество, с което да покрие задължението си, едва след приключило заповедно, съдебно и изпълнително производство. В този случай негативният ефект е двоен – кредиторът очевидно няма да събере вземането си, а ще е поел и допълнителни разноски за него.
Ето защо справянето със затруднена събираемост най-често опира до правилната преценка, а оттам и на правилния начин на действие за конкретния случай.
За целта извършването на предварителна и текуща проверка на имущественото състояние на длъжника, умението за дискусия и преговори, както и своевременното обезпечаване на изпълнението с предвидените законови инструменти, са съществени.
©
______________________________________________________
Настоящата статия е с обща информационна насоченост. Тя не следва да бъде разглеждана или използвана като консултация или съвет по конкретен случай. Използването на целия или част от публикувания материал е допустимо само за некомерсиални цели и при посочване на автора и източника.
